Камелия Кочева

„Не искам да си тръгвам…”, ,,Ех, защо не можем да останем тук още няколко дни…”, „Как не ми се прибира вкъщи…”. Мислите си, че това са възклицания, импулсивно изречени от тийнейджъри след як купон в богаташки дом на приятел по време на отсъствието на родителите му или след неколкодневна  ваканция в скъп, атрактивен спа хотел на завършващи средното си образование абитуриенти? Грешите! Тези и подобни на цитираните реплики достигаха до ушите ми от по-малките и по-големите ученици от училище „Иван Вазов” - Харманли, докато товареха багажа си в автобус на фирма „ТORRE”. Колкото щастливи от преживените в пространството на снежната магия красиви  мигове, толкова и тъжни бяха момичетата и момчетата, защото само 5 дни продължи несравнимо вълнуващата бяла приказка, героите в която бяха те - поредната група ученици от превърналото се в добра нова традиция за тяхното учебно заведение „Бяло училище”. Не зная дали за трета поредна година то е радващ и учениците, и родителите факт благодарение на инициативността, предприемчивостта и съвременното мислене на учителите и директорката, или на желанието на възпитаниците им да градят личностното си самочувствие не само на перфектни  визия и стайлинг, на овладяването на знания, даващи им сигурността, че могат да отговорят на изискванията на съвремието, но и на придобиването на умения за упражняване на красиви и атрактивни спортове като плуването, тениса и ските. И ако на първите два малкият ни, но с европейски облик град дава възможност  за овладяване, то за третия спорт са нужни усилия при осъществяване на  организацията, осигуряваща неколкодневен престой в някой от ски курортите ни.

Безспорно Банско, Боровец и Пампорово не са по джоба ни и без каквито и да е комплекси групата ентусиазирани бъдещи скиори отново избира непретенциозната, но уютна  и топла  хижа „Мальовица”. Когато човек иска да научи нещо ново, и то в компанията на добри приятели,  той не държи на показния лукс и на афишираните чрез снимки атрибути на псевдоаристократичния стандарт на живот, демонстриран от т.н. bg звезди. През цялото време ми се искаше по белите писти на Меча поляна да има скрити камери. С тяхното модерно посредничество всеки би могъл да добие максимално точна представа за усърдието и упоритостта, за постоянството и себевзискателността, за неизтощимостта и амбициозността на 35-те момичета и момчета да се научат да карат ски. Нямаше нужда нито от училищни звънци, приканващи обикновено за час предпочитащите заведенията около училището мързеливци, нито от настоятелните подкани на  взискателните учители.

Всяка сутрин в 10,00 ч. всички, облечени в модерни ски екипи, със ски обувки на краката и с щеки и ски се отправяха към мястото на обучението. Каква класна стая само - голяма бяла поляна, отлично подготвена от току-що  миналия рак-трак, необятно синьо небе, в далечината - покрити със сняг Голяма и Малка Мальовица. Неспирно движещи се ски влекове, спущащи се от различни височини скиори… Сред тях – и нашият клас под вещото ръководство на г-жа Влаева и помагащите й г-жа Пейкова и г-жа Кръстева прави своите отначало плахи, а с всеки изминал не ден, а час – все по-уверени опити да управлява непокорните върху леда ски. Наблюдаващ ги отстрани човек трудно би могъл да повярва, че виждалите до момента ски само на тв екрана  ученици само за няколко часа тръгват уверено на рало, между импровизирани със щеките вратички, стоят стабилно върху паничките на влека, спущат се на шус до хижата…

Всеки е нетърпелив час по-скоро да види резултата от положените професионални усилия. Мнозина трябва да се въоръжат с дългогодишно търпение, към други съдбата е по- благосклонна, но малцина са заслужили божието благоволение да се радват на въплътения си  като  умения у другите професионализъм. Сред тях безспорно е г-жа Влаева. Благородно може да й завиди всеки, който с очите си види как абсолютно неопитните в началото на обучението деца в края спокойно се пързалят по пистите и със заслужена гордост получават своите дипломи. В такива случаи се убеждаваме в истинността на твърдението, че Бог е пратил всекиго от нас с определена мисия тук, на земята. А когато освен с професионализъм изпълняваш тази мисия и с безкрайна любов, то няма как резултатът да е различен от възхитително успешен. Доказват го и  усмивките, озаряващи лицата на Лора, Силвана, Андреина, Роси, Мария Светозарова, Яшка, Мария Митева, Георги Николов, Петър, Дейвид и Милан, и неспирният поток от суперлативи, леещ се от устите на Йоана, Михаела, Гери, Веси, Лили, Дамян и Стоян, и сдържаното задоволство на Гергана, Дарина, Нели, Иван Казаков, Иван Георгиев, Дарио и Максим, и неудържимата радост на Жоро, Стоян, Николета, Милена, Кристина, Славена и Глория, невярващи сякаш, че освен отлични ученици, вече са и добри скиорки.

През последния ден гледката наистина е приказна - майско слънце през февруари, никакво облаче по ослепително синьото небе, спущащи се един след друг опитни вече скиори, снимащи почти като професионални оператори упражняващите иначе престижните професии на стоматолог и фармацевт г-жа и г-н Павлови и обичаният от всички бате Пламен, бащата на Гери. Благодарение на тях ще съпреживеете вълненията на скиорите, защото скоро ще ги видите на сайта на училището.

А догодина може би сред героите на бялата приказка  ще бъдете и вие. Стига само силно да го пожелаете… Ами какво чакате - пожелайте си го тогава!